Не можете да намерите удовлетворение на границата на виниловите плочи в интернет

Събота е в Reckless Records, магазин в лондонския квартал Сохо, който идната година чества своя 40-ти рожден ден. Преклонен пред „ Rock & Pop — A “ е човек, който към този момент е минал този крайъгълен камък, който старателно вкарва всяко заглавие в телефона си, с цел да ревизира цената му. Той е старателен, постоянно се грижи да откри точната преса. Това, което не е, е известно. Това е малко, оживено магазинче и всички останали там знаят, че той играе игра, която не може да завоюва.

Принудата да събираш е изследвана толкоз дълго, че най-дисфункционалната му форма, синдромът на Диоген, е антична история. Това, което се промени неотдавна, е по какъв начин хората ловуват и събират. За записаната музика всичко се върти към Discogs, онлайн база данни и пазар, който от 2000 година насам дефинира референтни цени. Всеки търговец знае за Discogs, който изброява към 16 милиона издания, съвсем всички от които са оповестени за продажба.

Интернет трансформира събирането в просто ползване. Без лов, какъв е смисълът? Това е просто пазаруване на неща на екрана. Всеки глупак може да направи това

Цените в магазините за грамофонни плочи в Централен Лондон нормално са по-високи от онлайн бенчмарка, тъй като те продават нещо друго. Клиентите рядко ще отхвърлят покана да приказват за превъзходния тон на винила и злините на стрийминг услугите, само че това, което наподобява има по-голямо значение, са античните ритуали на колекционерството. Наред с обществената проява на усет, има предпочитание да се пробват способи за преобразяване на щастливи мемоари във физически артефакти.

Канализирането на носталгия беше това, което за първи път ме накара да открия Discogs през март 2020 година Винилът беше нещо, което ме интересуваше към повече от 30 години по-рано, по време на първото деяние на хаус музиката, когато контракултурна празненство сцена се образува към евтини, мощни компютри и евтини, мощни опиати. Израстването в село с един пъб в източната част на Шотландия означаваше, че нямах достъп до нито едно от двете, само че към момента стигаше до нас, че жизненоважни неща се случват другаде, а музиката беше метод да се почувстваш обвързван.

Без да имам желание, в последна сметка получих сбирка от електронна музика с размерите на стая, най-вече от вид, който беше прекомерно тъмен или чудноват, с цел да се пуска по радиото. Лейбълите, които потърсих (Mighty Force, Transmat, Boy’s Own), от този момент се реалокираха във връзката сред ерудираното музикално наблюдаване и носталгията по по-щастливи времена, тъй че търсенето от групата на хората в рецесия на междинната възраст беше мощно.

Винилът щеше да бъде най-хубавото ми решение за дълготрайна инвестиция, в случай че не се доверих на приятеля на сестра ми да съхранява сандъците в неговия затворен гараж, когато потеглих за колежа. Той беше почитател на Black Sabbath, сестра ми не му беше почитател, а гаражът беше до общински инсинератор. Така стоят нещата.

Не бях мислил доста за изгубените неща до пандемията, по време на която беше мъчно да мисля за нещо друго. Възстановяването на сбирката стана моят метод да вмъкна предишното в сегашното и да наложа някакъв ред в бъдещето. Това беше, до момента в който не изследвах Discogs и не открих съвсем всичко в моя лист с стремежи. За не доста повече от заплащане на ипотека, бих могъл да нулирам историята.

Това, което купих, беше нищо. Чувствах се като прекомерно огромна машинация.

Последните проучвания върху колекционерството са най-вече за това по какъв начин виртуалните общности оранжерират патологичното държание. При мен резултатът е противоположен. Интернет трансформира събирането в просто ползване. Без лов, какъв е смисълът? Това е просто пазаруване на неща на екрана. Всеки глупак може да го направи.

Не че моят метод е по-добър, с цел да бъде ясно. Плановете за уикенда постоянно са възпрепятствани от невъзможността ми да мина около благотворителен магазин, единствено ако в кутията му с плочи на Mrs Mills се крие драгоценен камък. Още по-лошо, закупувам неща, които нямат прочувствена прелест, единствено тъй като покачват цената на портфолиото ми в Discogs. Все още не съм отговорен, че ревизирам цените на телефона си, до момента в който копая каси, само че различавам разстройството.

Защо да продължаваме? Ето лъжата, която си споделям.

Освен че трансформират в стока куриози, онлайн пазарите погребват същински неизвестности. Има записи, незнайни даже в интернет. За Discogs това значи нулева стойност. Продавачите би трябвало да намерят купувачи, с цел да дефинират цена, само че когато нищо не е заложено, какъв тласък имат да се търсят взаимно?

Оценките на краудсорсинг не вършат разлика сред скъпи и безполезни, тъй че това е моята работа. Когато една от дребното неизвестности на светия граал в моята изгубена сбирка се появи в Oxfam или кошче за освобождение, това ще оправдае цялото време, прекарано в търсене. Защото в този ден аз ще печеля.

Брайс Елдър е градският редактор на FT, Alphaville

Научете първо за най-новите ни истории — следвайте @FTWeekend в X и Instagram и се абонирайте за нашия подкаст, където и да слушате